Пролетта не носи дъждовете, както е правила преди. Изненадващи силни бури унищожават всичко, което си отглеждал цяла година. А единствената ти работа - производството на кафе, става все по-скъпо и невъзможно начинание.

Енрике е местен фермер от Гватемала, който познава тази борба отблизо. От шестнайсет години той отглежда кафе в семейната си ферма в покрайнините на град Ескуинтла. Плантацията е наследството, оставено му от неговите баща и дядо.  Той работи в нея по шест дни седмично през цялата година и това е основният поминък, на който той разчита.

С всяка изминала година обаче за него става все по-трудно да изкарва прехраната си. Добрата реколта от кафе изисква доста специфични климатични условия - изисква дъжд, суша и топлина в предвидими моменти, както и определен тропически климат с богати почви и малко вредители. Все неща, с които регионът на Гватемала разполага. Поне засега.

Ескалиращата климатична криза, за която ООН посочва, че вече „достига необратими върхове“, е в центъра на проблемите за земеделци като Енрике. Той казва, че през последните години в страната има прекалено дълги периоди на засушаване, които спират растежа на кафето, което той отглежда. А когато те приключат, идват непредвидими дъждове и бури, които често водят до болести и значителни щети по растенията му.

Енрике не е единственият, който забелязва това. Гуидо Калдерон e координатор в гражданската организация ASEDE, чиято основна мисия е да работи за облекчаването на ефектите от климатичните промени и намаляването на риска от продоволствена криза в Гватемала.

Според него ситуацията с климата в страната става все по-непредвидима. Това е така заради продължителната суша и нарастващия брой наводнения, образували се заради силните бури, които са връхлетяли Централна Америка през последните две години.

В резултат на климатичните промени ключовите за земеделието периоди на валеж в Гватемала се изместват все повече, обяснява той. В опит да се приспособят към изменящите се условия местните фермери опитват нови неща, като например да сеят семената в различно време от годината, но никой не знае кога това е най-подходящо, защото времето не е “каквото беше преди”, казва Калдерон.

Отглеждащите кафе земеделци срещат и още една трудност, предизвикана от климата. Това е така наречената ръжда, която се появява по растението - гъбична болест, която се размножава при по-високи температури и спира процеса на фотосинтеза. Симптомите на тази зараза са подхранвани именно от изменението на климата и по-конкретно от повишаването на глобалните температури.

Тези наблюдения са отразени и в проучване на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ), в което се разглеждат варианти за борба с ръждата по кафето чрез ядрени техники. Изследването посочва, че изменящите се модели на валежи и температури увеличават скоростта на заразяване и разпространение на болестта.

За последните няколко години научни изследователи предлагат решения на проблема, които включват използването на специални торове и пестициди, но те не са универсално приложими, тъй като има твърде много различни видове ръжда по кафето. Отделно, борбата с тази болест може да струва много по-скъпо на дребните стопанства отколкото, ако те просто се откажат изцяло от производството на кафе.

Това обаче ще означава загуби, които никой в Гватемала не може да си позволи. В страната 54 хил. от всички фермери живеят в бедност и получават по близо 3.10 щатски долара на ден, а 19,4 хил. от всички фермери живеят в екстремна бедност и припечелват  под 1.90 долара на ден. Това сочат данните от доклад на международната неправителствена организация Eneritas.

В тази тревожна статистика влиза и Енрике. Неговата печалба от производството на кафе е по-малко от 1 щатски долар на ден. Така наред с климатичните предизвикателства, пред които е изправен като земеделски стопанин, той трябва да се справя и с икономическите последици.

Той все пак смята, че неговите проблеми могат да бъдат решени, но това ще изисква много усилия както политически, така и чисто човешки.

“Искам да продължа да произвеждам кафе и всичко да върви добре. Надявам се, че да получим разбиране и помощ на международно ниво, да има повече директни сделки между производителите и купувачите, а хората да купуват повече биологични продукти”, казва Енрике.

Именно тези решения му позволяват да не спира да мисли за своята голяма мечта - че следващият път, когато се видим, реколтата му ще е по-голяма, той ще е продал повече кафе и с това ще е подсигурил прехраната на своето семейство.