Четенето на последния международен доклад за климата може да ви обезсърчи. Той описва как повишаването на температурите, причинено от нарастващите емисии на парникови газове, оказват бързо и всеобхватно въздействие върху времето, климата и екосистемите във всеки регион на планетата и посочва, че рисковете се увеличават по-бързо, отколкото са очаквали учените. 

Статията е създадена от Стейси Морфорд и преведена от "The Conservation". Оригиналната публикация може да откриете тук.

Глобалните температури вече са с 1,1 градуса Целзий (2 градуса Фаренхайт) по-високи, отколкото в началото на индустриалната ера. Горещи вълни, бури, пожари и наводнения нанасят вреди на хората и екосистемите. Стотици видове изчезват, тъй като температурите се повишават, а изменението на климата причинява необратими промени в морските ледове, океаните и ледниците. В някои райони, адаптацията към тези промени става все по-трудна, отбелязват авторите. 

Все още има и място за оптимизъм – падащите цени на възобновяемата енергия започват да преобразят сектора, а употребата на електромобили нараства. Все пак,  промяната не се случва достатъчно интензивно , а прозорецът за плавен преход се затваря бързо, предупреждава докладът на Междуправителствения панел по изменението на климата. За да се запази глобалното затопляне под 1,5 градуса (2,7 градуса Фаренхайт), докладът отчита, че глобалните емисии на парникови газове ще трябва да намалеят с 60% до 2035 г. в сравнение с нивата от 2019 г.

В новия доклад, публикуван на 20 март 2023 г., IPCC обобщава резултатите от поредица изследвания от последните осем години и разглежда начините за ограничаване на щетите. Ето четири основни теми, всяка от които предоставя различна гледна точка върху климатичните промени и предлага потенциални решения.

1. Много от най-шокиращите природни бедствия през последните години включват интензивни валежи и наводнения.

В шестия си доклад IPCC предупреждава, че със затоплянето на планета, водният цикъл ще продължи да става по-интензивен. Това включва екстремни мусонни валежи, но също така по-дълги сухи периоди, по-бързо топене на планинските ледници, намаляване на снежната покривка и по-ранно топене на снега, пише Матю Барлоу, учен от UMass-Lowell, съавтор на доклада, изследващ физичните промени.

„Засилващият се воден цикъл означава, че както влажните, така и сухите крайности ще се увеличат, макар и непропорционално по целия свят“, пише Барлоу.

„Разбирането на тези и други промени във водния цикъл е важно за нещо повече от предварителната подготовка при бедствия. Водата е основен ресурс за всички екосистеми и човешки общества.“

2. Колкото повече се бавим, толкова по-висока е цената

IPCC подчертава в своите доклади, че човешките дейности недвусмислено водят до затоплянето на планетата и причиняват бързи промени в земната атмосфера, океаните и ледниковите региони.

„Държавите могат или да започнат своята трансформация, или да се изправят пред разрушителните, често хаотични предизвикателства , наложени от променящия се климат“, посочва Едуард Кар, учен от университета Кларк и съавтор на доклада на IPCC, фокусиран върху адаптацията.

Колкото по-дълго страните отлагат предприемането на действия, толкова по-големи са щетите и разходите за тяхното ограничаване. Според оценка от Колумбийския университет разходите за адаптация, само в градските райони, са между 64 и 80 милиарда щатски долара годишно, а до средата на века, цената на бездействието ще е 10 пъти по-висока от сега.

„Оценката на IPCC предлага категоричен избор“, пише Кар. „Приема ли човечеството това катастрофално статукво и несигурното бъдеще, към което ни води то, или хваща юздите и избира по-добър път?“

3. Транспортът е добро начало

Един от ключовите сектори, който може да повлияе на ограничаването на емисиите, е транспортът.

Намаляването на емисиите на парникови газове до нетната нула до средата на века, като цел, считана за необходима в поддържане на глобалното затопляне под 1,5 C, ще изисква „сериозно, бързо преосмисляне на начина, по който хората се придвижват в световен мащаб“, отбелязва Алън Джен, учен от Калифорнийския университет и съавтор на доклада на IPCC за смекчаване на климатичните промени.

Могат да се посочат и някои положителни признаци. Производствените разходи за батериите на електрическите превозни средства са намалели, което ги прави все по-достъпни. В САЩ Законът за овладяване на инфлацията от 2022 г. предлага данъчни облекчения, които стимулират  потреблението на електромобили и насърчава компаниите да увеличат тяхното производството. Също така, някои щати обмислят да последват и наложеното в Калифорния изискване всички нови автомобили и лекотоварни камиони да бъдат с нулеви емисии до 2035 г.

„Ще са необходими поведенчески и други системни промени, за да се намалят драстично емисиите на парникови газове от този сектор“, пише Джен.

Например в много държави емисиите от транспорта спаднаха по време на ограниченията от COVID-19, тъй като на повече хора бе разрешено да работят от вкъщи. Споделените велосипеди в градските райони, развиването на обществения транспорт и избягване на разрастването на градовете могат да помогнат за още по-голям ефект. Авиацията и корабоплаването са по-трудни за декарбонизация, но и там  усилията са в ход.

4. Причини за оптимизъм

Докладите на IPCC разглеждат и няколко други важни стъпки за намаляване на емисиите на парникови газове, включително пренасочване на енергията от изкопаеми горива към възобновяеми източници, повишаване на енергийната ефективност на сградите и подобряване на производството на храни, както и начини за адаптиране към промените, които вече не могат да бъдат избегнати.

Има причини за оптимизъм, пишат Робърт Лемперт и Елизабет Гилмор, съавтори на доклада на IPCC, фокусиран върху смекчаването на климатичните промени.

„Например възобновяемата енергия сега често е по-евтина от изкопаемите горива, така че преминаването към нея дори може да спести пари“, казват те. Разходите за електрически превозни средства спадат. Общностите и инфраструктурата могат да бъдат преработени, за да се управляват по-добре природни бедствия като горски пожари и бури. Анализът на корпоративните климатични рискове може да помогне инвеститорите да разпознаят по-добре опасностите и да градят устойчивост като намалят въздействието си върху климата.

„Проблемът е, че тези решения не се внедряват достатъчно бързо“, отбелязват Лемперт и Гилмор. „В допълнение към отлива на индустриите, страхът на хората от промяна помага за поддържането на статуквото.“ Посрещането на предизвикателството, казавар те, започва с приемане на иновациите и промяната.