Влажните зони и в частност речните местообитания се отличават с много голямо биологично разнообразие. Те предоставят безценни ресурси за оцеляването на много видове като мигриращи птици, риби, земноводни и влечуги.
Фундаменталните екологични функции на влажните зони като регулатори на водни режими, важни местообитания и като ресурси с голяма икономическа, научна, културна и рекреационна стойност, обуславят нуждата от мониторингови дейности. Те са важно условие за улавянето на тенденции в развитието на водните екосистеми и за оценка на промените във въздействията върху биоразнообразието и функционирането на екосистемите. Освен това, наличието на повече данни могат да бъдат особено полезни за ускоряване на приемането на решения относно политиките в сектора на биологичното разнообразие и екосистемите, напр. разработване на планове за управление, стратегически оценки и оценка на влиянието върху околната среда (ЕС, 2018). Водните костенурки са неизменна част от влажните зони и са обект на проучване при изготвянето на дипломната работа, на тема “Местни и инвазивни видове водни костенурки (Reptilia: Emydidae; Geoemydidae) в източната част на ПП “Странджа” - разпространение и оценка на състоянието на популациите”.
При изготвянето на тази дипломна работа бе проведено проучване на индивиди от видовете обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis), каспийска блатна костенурка (Mauremys rivulata) и инвазивния вид Trachemys scripta. Изследвани са устията на р. Силистар и р. Велека, както и няколко по-малки рекички, вливащи се в Черно море – северно и южно от град Ахтопол. Проучваните територии попадат в границите на няколко защитени територии: ЗМ „Устието на река Велека”, ЗМ „Силистар” и ПЗ „Наково кладенче”. Изследвани са плътността и обилието на популациите и са събрани данни за половата и възрастовата структура, при възможност за улавяне на индивидите.
Теренното проучване бе проведено в периода 01.07.2021 – 31.08.2021 г., като са установени общо 142 инд. E. orbicularis и 65 инд. M. rivulata. Използван бе трансектен метод за отчитане на целевите видове, чрез наблюдение с бинокъл и улавяне, без използване на технически средства и обезпокояване по време на размножителния период.
Консервационният статус на двата местни вида водни костенурки у нас се определя, според съвременното българско и европейско законодателство. На национално ниво те са включени в Приложение ІІ, ІІІ и ІV на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР). На международно ниво E. orbicularis и M. rivulata са включени в Приложение ІІ, ІV и V от Директива 92/43/ЕИО от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна, както и в Приложение II и III на Конвенция за опазване на европейската дива природа и естествени местообитания (Бернска конвенция). Според Международният съюз за защита на природата и природните ресурси (IUCN) E. orbicularis е класифициран като “Почти застрашен (NT)”, а M. rivulata като “Слабо засегнат (LC)”. Каспийската блатна костенурка е в категория „застрашен” в Червената книга на България от 2011 г. От казаното до тук може да се заключи, че и двата вида местни водни костенурки могат да се определят, като консервационно значими, с високо значение за опазването на националното и европейско биоразнообразие.
Заплахите, които установихме в изследвания район са безпокойство от туристическия поток (особено по р. Велека и р. Силистар), неволно улавяне на индивиди от рибари, както и присъствието на инвазивният вид червенобуза водна костенурка (Trachemys scripta elegans), в района на р. Велека.
Инвазивните видове обикновено са внесени в природата на страната от други държави, където те са първично разпространени. Това най-често е в резултат от човешка дейност, като търговия, транспорт, туризъм, земеделие и др. Инвазивните видове са една от причините за намаляване на биологичното разнообразие в световен мащаб. Взаимодействието между видове с различен ареал на разпространение често причинява екологични щети, поради хищничество или конкуренция. T. scripta произхождащ от района на Мексиканския залив и централните и източни части на Северна Америка (Rhodin et al., 2017) и е сред 100-те най-инвазивни видове в света, според Глобалната база данни за инвазивни видове (ISSG, 2011). У нас до момента са разпространени три подвида: червенобуза костенурка T. s. elegans (Wied-Neuwied, 1839), жълтобуза костенурка T. s. scripta (Schoepff, 1792) и къмбърлендова костенурка T. s. troostii (Holbrook, 1836). За първи път е съобщен у нас от Stojanov et al. (2011). Това е особено важен инвазивен вид за българската фауна, тъй като представлява пряк конкурент на местните ни видове костенурки и хищник, който може сериозно да увреди популациите от риби, земноводни и безгръбначни във водните екосистеми. От 70-те години на миналия век, Trachemys scripta е изкуствено отглеждан в големи количества в САЩ за търговия с домашни любимци (Cadi et al., 2004a). В последствие, собствениците им освобождават вече порасналите костенурки в дивата природа, както и в градските райони. В резултат на това видът е разпространен в множество държави по целия свят.
Промените в климата могат да благоприятстват оцеляването и разпространението на инвазивните видове. Изменението на климата може да осигури допълнителни възможности, създавайки смущения в екосистемите, от които може да възползват някои инвазивни видове, като T. scripta. Този вид, с неговите подвидове се възползват от новосъздадените екологични ниши, както и от глобалните екологични последици от климатичните промени върху водните екосистеми.
Едно от предизвикателствата на нашето време е да разберем влиянието на климатичните промени върху сложните взаимодействия във водните екосистеми, както и върху инвазивните и местни видове водни костенурки в тях.