„Намираме се в 3 планетарни кризи: климатичните промени, загубата на биологично разнообразие и замърсяването с пластмаса, които изискват сериозно преосмисляне на всички процеси и начина, по който живеем“

Колкото по-трудно намерим диалог и колкото по-бавно започнем да прилагаме политиките за въглеродна неутралност, толкова по-скъпи са последствията от неприлагането им – както материални, така и човешки. 500 млн. климатични мигранти се очакват само от Африка, а цивилизации са загивали в миналото поради унищожаване и недостиг на природни ресурси, допълни министър Сандов, за да поясни сериозността на климатичната криза по време на  еднодневна академия за журналисти „Пишем за климат“ в зала „Алма Алтер“ на Софийски университет. Събитието се организира от Българска фондация Биоразнообразие по проект „Game on! Do not climate change end the game” в партньорство с АЕЖ-България, Климатека и СУ “Св. Климент Охридски”, като цели да даде повече информация за политическия дневен ред и решенията базирани на природата за намаляване на климатичните промени, адаптиране към последствията от тях и благоденствието на хората.

Единственото решение на климатичната криза е да се намали отделянето на парникови газове, като в същото време най-добрите решения за поглъщането на въглероден диоксид и за смекчаване на ефектите от вече настъпилите климатични промени са базирани на природата.

Повече информация за природно базираните решения даде експертът от Българска фондация Биоразнообразие - Спас Узунов, който посочи, че опазването на природата е един от най-евтините и изпитани във времето механизми за регулация на климата. Той посочи множество примери за естествени екосистеми, които поглъщат и задържат във себе си големи количества CO2 – горите, но и по-малко известните - торфища, морски ливади, влажни зони. Освен, че заемат много малка площ, те задържат в себе си изключително високи нива на въглероден диоксид и в същото време са зависими и уязвими от температурите и количествата валежи. Торфищата например са и водни резервоари за питейна вода, както и места с високо биологично разнообразие и важни за хранителните вериги и кръговрата на веществата.

Голям интерес предизвикаха морските ливади, които освен в борбата с климатичните промени, в някои държави от Средиземноморието придобиват и икономическа стойност като източник на храна (напр. зостерата и нейните семена са подобни по качества на ориза). Запазените екосистеми също участват във формирането и опазването на почвите. В северна Добруджа например, на територията на Румъния, се наблюдава опустиняване, свързано и с човешката дейност и интензивното използване на земите. Там са видими последствията от изсичането на горските полезащитни пояси, сподели д-р Христо Панчев, съветник на министър Сандов. 

Екосистемите служат и като буфер за хората при екстремни природни явления и обратно – ако бъдат унищожени, водят до по-голям интензитет и щети за хората от природни бедствия. Такива примери са  естествени речни системи с техните меандри и разливи, в които водата се движи бавно и попива, вместо да причини наводнение при проливни дъждове или борбата със засушавания посредством намаляване на изпарението от откритите канали за напояване в селското стопанство.

Средствата за компенсиране на щетите, нанесени от природни бедствия през последните години, непрекъснато нарастват. Преди 15 год. общата сума, изисквана от пострадали общини във връзка с наводнения, пожари, бури, градушки и т.н. е възлизала на 800 млн. лв. на година и държавата е успяла да отдели от бюджета си само половината. В момента сумата надхвърля 4 млрд. лв и е непредсказуема, каза Георги Стефанов, началник на кабинета на вицепремиера по климатичните въпроси. В същото време, емисиите на глобално ниво продължават да растат. Това се дължи на ниското ниво на инвестициите в зелени технологии - 6 пъти по-малко от необходимото количество, което би довело до ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса, каквато е целта на Парижкото споразумение.

Втората част от събитието продължи със сесия за споделяне на опит за начините за представяне на сложни и комплексни теми, каквито са климатичните промени. Темата беше водена от Димитър Кенаров – журналист на свободна практика и общественик с интерес по темите за опазване на природата. В сесията се включиха журналисти, студенти по журналистика, писатели, млади учени и представители на граждански организации.

По време на събитието бе обявена и отворена обява за финансиране на журналистически предложения по теми свързани с климата и връзката му с екосистемите и биоразнообразието. Финансирането цели да направи тази тема конкретна, разпознаваема и ангажираща чрез различни комуникационни подходи. Предложения се очакват чрез попълване на форма за кандидатстване до 15 юли 2022 г.

Целия разговор с участието на нашите гости може да гледате на фейсбук страницата на Бълагрска фондация Биоразнооразие.

Инициативата “Пишем за климат” се организира с подкрепа на програма DEAR на Европейската комисия. Проектът цели да подпомогне информираността на хората по отношение на климатичните промени и тяхното въздействие върху биоразнообразието и обществото ни, като подкрепи действията, идеи и изследвания на активните граждани по темите на проекта и проведе аргументирана, емоционална и обърната към живота комуникационна кампания.