Замисляли ли сте се какви ползи предоставят за жителите природните елементи и най-вече зелените площи в заобикалящите ни урбанизирани територии? Коя е първата асоциация, която правим за тях – градският парк - символ на града, реката, преминаваща през населеното място, минерален извор или друго? Каква е ролята на крайградските територии, в които присъстват естествени ландшафти и защитени територии и управлява ли се правилно техният потенциал? Това са актуални въпроси, заслужаващи ангажирането на вниманието на населението и управляващите в даден район.

Урбанизацията, заедно с температурните аномалии, наводненията и сушите, свързани с изменението на климата в глобален мащаб, са едни от многото предизвикателства, пред които са изправени съвременните градски територии, където скоро ще живее повече от половината население на света (Haase, 2021). Тези проблеми водят до промени в структурата и функциите на урбанизираните екосистеми, следователно и на ползите и услугите, които те предоставят. Именно опазването и поддържането на естествените елементи на урбанизираните екосистеми - зелена и синя инфраструктура, е от решаващо значение за здравето и благополучието на градското население. Важно е да се говори за проблемите на заобикалящата ни урбанизирана среда, които са породени в голяма степен от неправилното управление на природния капитал. 

Темата е пряко свързана с актуални европейски екологични документи, проекти и инициативи (European Biodiversity Strategies, European Climate Action and Green Deal, European Strategy on Green Infrastructure и т.н.), които се стремят да работят заедно в посока на развитие на устойчивост и гъвкавост на съвременните територии и за постигането на голямата цел - Европа да бъде неутрален за климата континент до 2050 г.

Изменението на климата е глобален феномен, който до голяма степен влияе на градския живот. Повишаването на глобалните температури води до повишаване на океанското/ морското равнище, увеличава броят на екстремните метеорологични явления като наводнения, суши и бури и увеличава разпространението на тропическите болести. Всичко това оказва скъпо струващо въздействие върху основните услуги в градовете, инфраструктурата, жилищата, прехраната и здравето на хората. В същото време градовете допринасят съществено за изменението на климата, тъй като урбанизираните територии са основните източници на емисии на парникови газове. Следователно е от съществено значение градовете да станат неразделна част от решението в борбата с изменението на климата (https://www.unenvironment.org/explore-topics/resource-efficiency/what-we-do/cities/cities-and-climate-change). 

Проучването на градските екосистемни услуги, т.е. на „екосистемни услуги, предоставени от урбанизираните екосистеми и техните компоненти“, се превърна във фокус на екологичните изследвания през последните години по света и у нас (Попов и кол, 2019, Nedkov et al., 2019, Geneletti et al., 2020, Sarafova, 2021, Dimitrov et al., 2021). Екосистемните стоки и услуги са ползите (преки и косвени), които хората получават от функционирането на екосистемите и от процесите, протичащи в тях и създаващи екосистемни стоки (продукти). Например това е регулиращата функция на горите по отношение на водния кръговрат, което спомага за намаляване на ефекта от наводненията, пречистването на въздуха в градовете от растителността в парковете, средата за отдих и туризъм, която осигуряват екосистемите и др. (Жиянски и др.,2017). Включването на екосистемните услуги в градските планове се счита за свидетелство за тяхното качество, и на това основание – е показател за способността за предприемане на стратегически действия към по-устойчиви градове (Geneletti et al., 2020). През последната година сме свидетели на иновативни концепции, интегриращи градска зелена инфраструктура, градски екосистемни услуги и природно-базирани решения за устойчиво и гъвкаво управление на градовете (Almenar, 2021; Haase, 2021). 

Концепцията за интегрирането на екосистемния подход в градското планиране, насочена към поддържане и подобряване на функциите на урбанизираните екосистеми, може разбираемо и достъпно да се популяризира чрез ползите от екосистемните стоки и услуги. Например в дадена градска среда основен източник на екосистемни услуги е зелената инфраструктура – тя пречиства въздуха, намалява шума, регулира водния отток, осигурява охлаждащ ефект, местообитания за организми, среда за отдих и по-добро качество на живот (фиг. 1): 

фиг.1. Ползи от зелената инфраструктура (по Haase et al., 2021) 

Подобряването на градската среда ще отговори и на очакванията на хората – с повишаването на стандарта на живот и осведомеността на жителите на по-големите градове, населението съответно има и по-високи изисквания за качеството на живот в урбанизираните пространства. Поради тази причина е необходима адекватна информация за структурата на урбанизираните екосистеми и факторите, които обуславят присъщите черти на градския климат, качество на води, въздух и биота в градовете. 

В следващите редове е представен пример за това как лесно, бързо и разбираемо може да се осъществи геопространствен анализ на градска среда в полза на бъдещо планиране на мерки, свързани с адаптиране към климатичните промени. Фокус на изследването е оценката не само на градската зелена инфраструктура, а и на капацитета на урбанизираните екосистеми като цяло да поддържат хабитати и тяхното биоразнообразие, т.е. да предоставят регулираща екосистемна услуга. 

За голяма част от населението зелените пространства в градска среда са единствената им среща с природата и представите им за биоразнообразие са ограничени до този контакт. Те са също така определящи за човешкото здраве и комфорт. Градското биоразнообразие има своите отличителни особености предвид качествата на урбанизираните екосистеми и техните хабитати – многообразие от декоративни растения, концентрация на цъфтящи видове (опрашители), специфично разнообразие на орнитофауната и др. За пилотно урбанизирано пространство е избрана територията на град Бургас.

Макар и оскъдни, съществуват добри практики за управление на защитени територии в урбанизирана среда с активно включване на НПО и граждани в процеса на планиране, а община Бургас е може би най-точният пример за нашата страна (https://bbf.biodiversity.bg/bg/Klonove.c138). 

    Град Бургас се характеризира със сложна градска морфология - висока плътност на застрояване на жилищни, индустриални и обществени пространства, разположени сред 

система от крайбрежни езера (лагуни, лимани и техните влажни зони) и Бургаския залив. Районът се отличава с представително биоразнообразие. В пряк контакт с града са поредица от защитени обекти, обединени под името "Бургаски влажни зони" - значителен фрагмент от миграционния път на орнитофауната - Via Pontica (фиг. 2). Според дългосрочните климатични сценарии (https://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/obshta_chast5ea57b35e2e39fef724cd5e98a2514dd.pdf), под влияние на особеностите на средиземноморския климат, урбанизираният район на Бургас и периферията му се очаква да бъдат изложени на по-голям риск от трайни засушавания, пожари и наводнения.




                                    Фиг.2. Бургас и морето

Оценката е извършена по композитен индикатор в ГИС среда, отразяващ хабитатните функции в рамките на еднакви по големина пространствени единици – т.нар. локални климатични зони (по методиката за климатична класификация на урбанизираните територии на Stewart and Oke, 2012). Приложението на методиката за локалните климатични зони цели да предостави максимално количество информация за градското устройство в контекста на социално-екологичните хибридни градски системи (Qian et al., 2020) за структурност (отчитаща земното покритие на територията с информация за абиотични и биотични елементи на природната среда) и функционалност (отчитаща функциите на територията). 

Част от  индикаторите са заимствани от най-разпространената методическа рамка за оценка на биоразнообразието в градска среда – Singapore Index on Cities’ Biodiversity (https://www.cbd.int/subnational/partners-and-initiatives/city-biodiversity-index) и са приложени в оценката на всяка една локална климатична зона, както следват: 

• оценка на типовете зони по степен на естественост/хемеробност; 

• дял на защитени територии и представителност на природни елементи; 

• оценка на степента на фрагментация на зелените площи; 

• наличие на водни тела; 

• дял на ключови биологични видове (фиг. 3). 

Оценката на урбанизираната среда на Бургас е представена във форма, подходяща за интегриране в градското управление и екологичното планиране, тъй като резултатите могат да се обобщят и анализират на ниво градоустройствени зони (фиг. 4 и 5):

фиг.3. Методическа схема

фиг.4. Снимки от работния процес

фиг.5. Финална оценка

Резултатите от композитния индикатор идентифицират:

• (с най-високи стойности): териториите, които предоставят в най-голяма степен услугата поддържане на хабитатите и тяхното биоразнообразие. Очаквано това са крайбрежните/крайезерни територии, които попадат в периферията на защитените зони и отличаващи се с най-висока степен на естественост на средата. 

Установените ареали са ключови елементи на зелената инфраструктура в и около урбанизираната среда (ключови от гледна точка на опазването на биоразнообразието, идентичността на ландшафтите и т.н.) и могат да бъдат използвани за предложения за проекти за изграждане на единна мрежа от зелена и синя инфраструктура, свързваща природните 

елементи на регионално ниво – градското ядро с околностите, което ще е в полза като инструмент в градското планиране за справяне с проблемите на урбанизирана среда и повишаване на качеството на живот на населението – чрез регулиране на градската температура и пречистване на въздуха, намаляване на шума, регулация на наводненията, рекреация и т.н. 

• (с най-ниски стойности): териториите, които предоставят в най-малка степен услугата поддържане на хабитатите и тяхното биоразнообразие – най-застроените площи в градското ядро. В тези установени ареали се препоръчва приложението на природно-базирани решения (решения на социални предизвикателства, които са вдъхновени и поддържани от природата/ природни елементи). Резултатът от природно-базираните решения е осигуряването на съпътстващи ползи, като подобряване на атрактивността на териториите, здравето и качеството на живот на населението и създаване на зелени работни места (Raymond et al., 2017).

В заключение следва да се обобщи, че използваната методика е прозрачна и гъвкава – може да се приложи във всяка една урбанизирана територия, но е важно да се приоритизират по правилен начин индикаторите в зависимост от конкретно зададената цел на изследване, защото в противен случай може 

да се получат нерелевантни резултати. За оценката са използвани само безплатни публични бази данни от национални и международни регистри (Copernicus Land Monitoring Program – Urban Atlas 2018, CORINE Land Cover 2018, БДЗП и др.). 

Чрез повишаването на осведомеността и познанията на местното население и предприемането на колективни екосистемно-базирани действия, обществото може да противодейства на негативните антропогенни дейности и да се адаптира към настъпващите промени в резултат на изменението на климата.

Благодаря на екипа на БФБ за възможността да бъда част от проекта “Game On” и за оказаното съдействие и насоки в процеса на работа. както и на  БДЗП за предоставените данни в подкрепа на изследването.

Разработването на настоящото изследване се осъществи с финансовата подкрепа на Българска фондация Биоразнообразие, чрез конкурс за подкрепа на дипломни работи по проект „Game Over? Do not let the climate change end the game“.

Литература: 

Жиянски, М. и др. (2017). Методологична рамка за оценка и картиране на състоянието на екосистемите и екосистемните услуги в България. Методика за оценка и картиране на състоянието на урбанизираните екосистеми и техните услуги в България. http://eea.government.bg/bg/ecosystems/B1URBANBGPRINT.pdf 

Попов, А., Ст. Димитров, Б. Борисова, Б. Кулов, М. Илиев, М. Атанасова. (2019). Проучване на добри практики за топлинните острови на територията на Столична община/ Изследване и картографиране на ефекта на градския топлинен остров на територията на София и проучване на добри практики за смекчаване на неговото проявление. София, DOI: 10.13140/RG.2.2.15518.48969

Almenar, J. B., Elliot, T., Rugani, B., Philippe, B., Gutierrez, T. N., Sonnemann, G., Geneletti, D. (2021). Nexus between nature-based solutions, ecosystem services and urban challenges, Land Use Policy, Volume 100, 104898, ISSN 0264-8377, https://doi.org/10.1016/j.landusepol.2020.104898. 

Dimitrov, S., Popov, A., Iliev, M. (2021). An Application of the LCZ Approach in Surface Urban Heat Island Mapping in Sofia, Bulgaria. Atmosphere. 12. 1370. 10.3390/atmos12111370. DOI: 10.3390/atmos12111370

Geneletti, D., Cortinovis, CH., Zardo, L., Esmail, B.A. (2020). Planning for Ecosystem Services in Cities. Springer International Publishing. Springer Briefs in Environmental Science. DOI: 10.1007/978-3-030-20024-4, p. 3-5. 

Haase D. (2021). Integrating Ecosystem Services, Green Infrastructure and Nature-Based Solutions—New Perspectives in Sustainable Urban Land Management. In: Weith T., Barkmann T., Gaasch N., Rogga S., Strauß C., Zscheischler J. (eds) Sustainable Land Management in a European Context. Human-Environment Interactions, vol 8. Springer, Cham. https://doi.org/10.1007/978-3-030-50841-8_16 

Oке, Tr,Stewart, I. (2012). Local climate zones for urban temperature studies. Bull. American Meteorological Society.93:1879–1900. 

RAYMOND, C. M., FRANTZESKAKI, N., KABISCH, N., BERRY, P., BREIL, M., NITA, M. R., ET AL. (2017). A framework for assessing and implementing the co-benefits of nature-based solutions in urban areas. Environmental Science & Policy, 77, 15–24. https://doi.org/ 10.1016/j.envsci.2017.07.008     

Sarafova, E. (2021). How green the urban development units in Sofia are: Earth observation and population time series analysis. Journal of the Bulgarian Geographical Society. 44. 25-37. 10.3897/jbgs.e69814. DOI: 10.3897/jbgs.e69814

Qian, Y., Zhou, W., Pickett, S.T.A. et al. Integrating structure and function: mapping the hierarchical spatial heterogeneity of urban landscapes. Ecol Process 9, 59 (2020). https://doi.org/10.1186/s13717-020-00266-1 

Българска Фондация Биоразнообразие https://bbf.biodiversity.bg/ 

МОСВ: „Анализ и оценка на риска и уязвимостта на секторите в Българската икономика от климатичните промени“ (https://www.moew.government.bg/static/media/ups/articles/attachments/obshta_chast5ea57b35e2e39fef724cd5e98a2514dd.pdf

Convention on Biological Diversity - Singapore Index on Cities’ Biodiversity https://www.cbd.int/subnational/partners-and-initiatives/city-biodiversity-index 

Copernicus Land Monitoring Program https://land.copernicus.eu/

European Commission – Biodiversity Strategy for 2030 https://ec.europa.eu/environment/nature/biodiversity/strategy/index_en.htm 

UN Environment Programme https://www.unenvironment.org/explore-topics/resource-efficiency/what-we-do/cities/cities-and-climate-change