Видовете в природата не живеят изолирани. Те са част от сложни комплекси, чийто крехък баланс зависи от физическите условия, но и от многобройните взаимоотношения и трофични (хранителни) връзки между организмите. Познаването на състава и структурата на тези комплекси и разбирането на екосистемните процеси ще подпомогне опазването на редките видове, прилагането на управленски мерки и поддържането на природните комплекси в благоприятно състояние. Това на свой ред ще подсигури и благоприятна среда и полза за човека. Например ливадната растителност е важна за изхранване на опрашителите, от които са зависими и околните земеделски култури; в ливадите се размножават птици, които се хранят с „вредителите“ по отглежданите посеви и т.н. Познаването на динамиката в природните комплекси ще позволи предприемането на правилни мерки на управление или поддържане и в условията на все по-застрашаващите природата на Земята климатични изменения. 

Обект на изследване е защитена зона „Долни Богров – Казичене“, обявена през 2007 г. по Директивата за птиците на Европейската екологична мрежа Натура 2000. Намира се в мочурлива местност близо до гр. София на мястото на съществувалото преди десетилетия Казиченско блато и периферните територии, които са били част от изчезналото обширно плиоценско езеро, заемало цялото Софийско поле. Към момента зоната е комплекс от полуестествени водоеми, ливадна растителност и земеделски култури, важна за 22 вида птици с европейско природозащитно значение. Осигурява подходящи местообитания за световно застрашения ливаден дърдавец (Crex crex), както и за 11 вида птици от значение за ЕС и 10 застрашени или редки вида в Червената книга на Р. България, Том 2: Животни. Част от зоната е защитена местност "Блатата – с . Долни Богров".

Наблюдение на птици в ЗМ "Блатата – с . Долни Богров" и малка бяла чапла (Egretta garzetta)

Цялата територия е фрагментирана от различни видове антропогенна дейност. Най-сериозната заплаха за загубата на биологично разнообразие днес, според Международния съюз за защита на природата (IUCN), е именно деградацията и унищожаването на местообитанията на видовете (хабитати). Местообитанията представляват относително еднородни части от земната повърхност, населявани от растения и животни и пиритежаващи характерни физически особености. В най-общ смисъл те се асоциират и определят чрез изграждащите ги растителни съобщества. В този контекст проведеното изледване е фитоценологично или фокусирано върху разпространените природни и антропогенни местообитания в територията, върху техния флористичен състав, структура и екологични особености. За определяне на местообитанията е използвана класификационната схема на Информационната система за природа на Европейския съюз (EUNIS), която включва както природни, така и антропогенни хабитати.

Най-общо изследването премина през следните етапи: 

• Започнахме с обща литературна справка за предишни проучвания, свързани с биоразнообразието в зоната;

• След това извършихме основната част от работата - определянето на местообитанията. За тази цел посетихме няколко пъти зоната в избрани, представителни за различните местообитания участъци, в които събрахме информация за видовия състав на хабитатите и тяхната структура, основа за определянето им по EUNIS. Тази дейност по същество е фитоценологична и отчита състава, екологичните особености на растителните съобщества и тяхното състояние по наличието на индикаторни видове в тях;

• Събрахме и почвени проби, които изпратихме за анализ в специализирана лаборатория. От получените резултати анализирахме основни почвени показатели, важни за растенията в сухоземните местообитания;

• Проследихме и динамиката на основни климатични елементи (температура, валежи) с данни от различни периоди, предоставени от НИМХ-София. 

Защитена зона „Долни Богров – Казичене“ представлява  комплекс от следните природни и антропогенни местообитания (според класификацията на EUNIS): C1.33 Потопена растителност на еутрофните водоеми, E2.252 Мизийско-Тракийски мезофилни сенокосни ливади, I1. Обработваема земя и зеленчукови градини, J3.2 Активни открити находища за добив на минерали, включително кариери и J4.2 Пътни мрежи. В естествените тревни местообитания и водоемите в зоната установихме над 150 растителни вида, повечето сред които автохтонни (естествени) видове. Такива са например някои типични ливадни растения като ливадната класица (Alopecurus pratensis), маргаритката (Leucanthemum vulgare), редкоцветният салеп (Orchis laxiflora ssp. elegans) и мн. др. Ливадите и езерата в зоната са хабитати с консервационна значимост, включени в Червена книга на Р. България, Том 3: Природни местообитания.

Част от състава на тези съобщества са и немалко видове, настанили се в тях под влияние на дълголетната човешка дейност (антропофити). Антропофитите не са вредни растения, те нормално присъстват в много типове растителност, особено в ливадите и пасищата, чието предназначение е пряко свързано с човека. Завишеният дял на тези растения обаче може да е сигнал за негативни тенденции в динамиката на съобществата. 

 Голям синигер (Parus major) кацнал върху прекрасен лопен (Verbascum speciosum)

Всички естествени местообитания в зоната, заедно с отглежданите култури, са от значение в различна степен за видовете птици, предмет на опазване. Те се ползват от птиците главно при миграция и лов, а някои видове гнездят в макрофитната растителност покрай водоемите и в тревните съобщества, например земеродното рибарче (Alcedo atthis), малкия воден бик (Ixobrychus minutus), малката бяла чапла (Egretta garzetta) и др.

Земеродно рибарче (Alcedo atthis) и малък воден бик (Ixobrychus minutus), заснети по време на наблюдение

Други видове, които се опазват в зоната, използват и местообитания с по-малка влажност или изцяло ги предпочитат, като например изследваните мезофитни ливади, пасища, открити земеделски райони и ниви, участъци с дървета и храсти, широко използвани за гнездене. Голяма част от тях са включени в Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) като водното шаварче (Acrocephalus paludicola), ливадния дърдавец (Crex crex), вечерната ветрушка (Falco vespertinus) и др.

Анализът на почвените проби за момента не показва превишения на нормите на максимално допустимите концентрации (МДК) на изследваните тежки метали. Относно  съдържанието на почвените биогени, анализът потвърждава тезата, че почвите в естествената растителност са много по-добри уловители и съхранители на въглерод, отколкото тези в антропогенизирани местообитания. Запазването им би имало огромно значение в условията на парников ефект и климатични промени, тъй като тяхната деградация може да доведе до намаляване на способността им да поемат и съхраняват парникови газове и го изпускането им от почвата в атмосферата - като въглероден диоксид и метан. Влажните зони освен, че буферират ефектите от измененията на климата, запазват и съществуващите екосистеми, като поддържането на мрежи и коридори от влажни зони ще позволи на зависимите от този тип местообитания растения и животни да се адаптират по-плавно в отговор на променящите се условия. Поради тези причини доброто състояние на почвата и растителната покривка са от голямо значение за климатичните промени. 

От своя страна, анализът на климатичните данни за района на гр. София (станция София – ХМС) и справката с литературата за състоянието на климата в България, показаха наличието на слаба тенденция към затопляне през последните две десетилетия, с по-продължителни горещини без валеж и падането на проливни валежи, особено през лятото. Ако се запази, такава тенденция в близко бъдеще би оказала негативно влияние върху биоритмите при растенията и поведението на животните, а в дългосрочен план, ако се засили, би довела до изчезване на видове.  Макар да имат типичен състав и структура, на някои места мезофитните тревните местообитания са колонизирани от по-сухолюбиви антропофитни растения, което може да бъде тенденция към ксерофитизация на растителността. 

Независимо от наличието на слаба тенденция към затопляне, смятаме че по-сериозната заплаха за дивите птици в зоната и техните местообитания е всестранната антропогенна дейност с негативен ефект – особено замърсяването с отпадъци и добива на инертни материали. Антропогенната преса по-скоро би ускорила негативните последици от климатичните изменения. Друга сериозна заплаха е и колонизирането на естествената растителност с инвазивни видове растения. Тук с са навлезли едни от най-агресивните за страната инвазивни растения - айлантът (Ailanthus altissima) и храстовидната аморфа (Amorpha fruticosa), и заемат големи участъци с висока плътност.

С малко навременни и системни усилия, зоната би могла да се превърне в пример за устойчиво стопанисване на комплексна влажна зона, в която да се осигурят условия за отглеждане на качествена земеделска продукция, да се предложат места за отдих и риболов близо до големия град и да се подпомогне адаптацията на по-уязвимите видове към променящия се климат, като същевременно се опазват редки и ценни видове птици и техните местообитания.

Дипломна работа „Природни и антропогенни местообитания в защитена зона „Долни Богров-Казичене“ от Европейската екологична мрежа Натура 2000“ е финансирана от Българска Фондация Биоразнообразие по проект "Game over? Do not climate change end the game" по програма DEAR на Европейската комисия. Финансирането даде възможност да бъдат проведени допълнителни изследвания, които обогатиха наличните данните за текущото състояние на защитената зона и ни дадоха по-голяма основа за отправяне на препоръки относно нейното бъдещо управление.