Реката Сан Хуан в областта Хуеуетенанго е свещено място; там водата е чиста, свежа и е източник на питейна вода за околните села, а жителите на района се стичат там ежедневно, за да се молят и за да оставят цветя. През 2007 г. внезапно реката пресъхва и представители на местните общности - макар и от различни религии - идват да се молят реката да се напълни отново. От деня, в който водата пак започва да се стича, не е имало и ден, в който местните да не оставят свежи цветя до реката.

Това отношение към водата е показателно за това колко е важна тя като ресурс. Жителите на Гватемала са зависими от водните източници в близост до тях, както и в много голяма степен от дъждовната вода, особено във високопланинските общности. Същевременно с това, един от най-сериозните проблеми, пред който са изправени жителите на Гватемала, е именно липсата на вода.

Общността Чанчикия, чиито жители са ‘мам’ - едно от 22-те коренни племена в Гватемала -  е една от многото общности, които изпитват трудности с достъпа до вода. Селото се намира високо в планините и влиянието на климатичните промени върху жителите му са сериозни. Ако до преди няколко години хората там са знаели със сигурност, че дъждовният сезон е от май до октомври, то вече те нямат тази увереност; те са изправени пред сухи периоди, които правят невъзможно планирането на земеделския сезон. Общността прави всичко възможно, за да се адаптира към промените като отговорността пада върху плещите на самите жители на селото. За съжаление, подкрепата от правителството е почти несъществуваща дори за обикновените гватемалци, а що се отнася до коренното население - съвсем липсва. Заради политиката на правителството, която не подпомага коренното население на Гватемала, членовете на общностите като Чанчикия разчитат основно на дъждовна вода. Жителите на общността споделят, че заради дискриминационната политика на правителството към коренното население на Гватемала, те трябва да чакат двойно по-дълго за кладенци и сонди, които биха им дали достъп до подземна вода.

Но коренното население на Гватемала е устойчиво - хората са свикнали да се справят сами с изпитанията и проблемът с изменението на климата не прави изключение. Младите са особено дейни, като младите жени в Чанчия са се самоорганизирали в аквитистка младежка група от около 15 души. Те са поели инициативата да покажат на съжителите си и на местните неправителствени организации колко точно измененията в климата са повлияли на селото. С помощта на почти самобитна “метеорологична станция”, те ежедневно мерят промените в климата. Системата е сравнително проста - състои се от термометър, с който всеки ден се мери минималната и максималната температура, както и влажността на въздуха; както и от уред за измерване на дъжда, за да се види колко пада всеки ден, като се мери колко се е покачила водата. Сред високопланинските села на Гватемала има 30 такива станции, които са подпомагани от местни и европейски неправителствени организации като ASEDE и CiR. Това, което младите хора споделят, е че в сравнение с 2020 г., промените, които се виждат са значителни и влияят сериозно на ежедневието на общността и поминъка.

В Чанчикия най-близкият водоизточник е на километри извън селото, а по-близките реки са замърсени; без дъжд, земеделието страда. Земеделието е основен поминък, като най-разпространената култура е царевицата; липсата на дъжд обаче води със себе си и липса на царевица и поставя жителите на селото в риск от недостиг на храна.

Въпреки тези трудности, общностите работят заедно, за да се справят с проблема. Освен младежки групи, в повечето села има и групи на възрастните жени. Те работят заедно с младите, за да се справят с адаптацията към климатичните промени, като една от целите им е да залесят изгубените гори, за да запазят влажността във високопланинските райони. Преди сушата, тези дървета са били изсичани, за да се използват за отопление през тежките зимни дни; сега обаче местните активисти се опитват да възвърнат влажността в района чрез засаждането на фиданки, които получават от ASEDE.

Чанчикия е само един от многото примери за това как климатичните промени влияят на поминъка на хората в Гватемала. Общности като тази са много из високите гватемалски планини, а сигурността на храната постепенно се превръща в най-големият проблем на хората, живеещи там. Условията са сурови - студени зими, топло лято и суша, - но земеделците имат надежда, че ще се справят с помощта на местни неправителствени организации и чрез взаимопомощта, която сами си оказват, обединени в кооперативи. Въпреки това, измененията в климата са сериозна заплаха за хората във високите планини; ако не се намери начин да се намалят промените в климата, общоностите ще продължат да бъдат изправени пред загубата на ресурс, несигурност на храната и нуждата от миграция като климатични бежанци.