Знаем, че горите ни предоставят голям набор от екосистемни услуги – поддържащи, материални, регулиращи и културни. От друга страна, социално-икономическите процеси, и стремежът ни за развитие, най-често водят до промени, свързани с обезлесяване, фрагментиране или други форми на загуба на местообитания, нарастване на населението, ръст на доходите и урбанизация. Наред с тези процеси, се очаква климатичните промени да окажат значително влияние върху екосистемите и тяхната способност да предоставят полезните си услуги (Seppälä et al. 2009).

Климатичните промени, породени от увеличаването в глобален мащаб на температурите, провокират провеждането на разширени проучвания и изготвянето на модели за очакваните промени на климата в бъдеще. Целта е да бъдат предприети навременни мерки за смекчаване на последиците и адаптиране към новите екологични условия (Raev 2015). Това се отнася и до горските екосистеми, които са и ще бъдат силно засегнати. Според повечето модели, климатичните промени ще предизвикат засушавания и ще засегнат разпространението на различните типове гори и дървесните видове във всички биоми, като заедно с това видовият състав в тези местообитания ще се промени значително. За нашата страна се приема, че ще бъдат засегнати най-вече планинските, равнинни и хълмисти райони (до 600 m надм. вис.) (Raev 2015).

Според най-песимистичния модел, засушаванията в страната биха предизвикали остепняване на значителни части от Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Черноморското крайбрежие в следващите 60 години и заменянето на горските местообитания в тези райони с тревни съобщества и храстова растителност (Markoff et al. 2020).

Изразеният отговор към променящите се екологични условия прави съобществата на горски птици подходящи за изучаване на процесите, породени от антропогенното влияние и климатичните промени.

България е страна със сравнително висок процент на горски площи (37%) и по-голям дял на широколистни насаждения (68%). Дъбовите култури са естествената растистелност в низинно-равнинния пояс до 600 m надм. вис. В далечното минало обаче дъбовите насаждения са изгубили голяма част от естествения си ареал (Попов и кол. 2010).

Такъв пример са териториите около Пловдив и Пазарджик, част от Горнотракийската низина, и днес заети почти изцяло от обработваеми земи (География на България, 2006). Този район се характеризира с висока концентрация на населението и гъсто разположени селища, съответно с висока степен на развитие на инфрастуктурата, и е добър пример за район със силно антропогенно влияние. До днес в Тракийската низина са запазени само разпокъсани части от тези гори – единствените останали елементи на естествена растителност в силно интензифицираната в земеделско отношение Горнотракийска низина.

Сн. 1. Зелен кълвач (Picus viridis) – характерен за Тракийската низина вид, и застрашен основно от загубата на крайречни и равнинни гори.

Тези запазени горски фрагменти се явяват последните острови на биологично разнообразие и са едни от най-малко проучваните местообитания у нас.

Сн. 2. Гората край село Виница – едно последните запазени крайречни горски местообитания.

През годините тези горски фрагменти са претърпели значителни промени, свързани най-вече със залесяване и създаване на мозаечни горски местообитания с различен размер. Така формирани отделните фрагменти имат големи различия в условията на средата за биоразнообразието, включително горските видове птици (Basile et al. 2021). Всяка промяна в структурата на орнитофауната е породена от промени във факторите на средата, а тези промени и техният ефект могат да се изследват именно чрез проучване на птици. За да установим значението на равнинните гори от Горнотракийската низина за биоразнообразието, през последните 3 години проведохме проучвания на орнитофауната в 15 фрагмента от Западната Тракийска низина. Получените данни ще ни послужат за изясняване на връзката между характеристиките на горите и горските видове птици, както и какво е влиянието на сукцесионните процеси, породени от антропогенните дейности и промените в климата.