Знаем, че горите ни предоставят голям набор от екосистемни услуги – поддържащи, материални, регулиращи и културни. От друга страна, социално-икономическите процеси, и стремежът ни за развитие, най-често водят до промени, свързани с обезлесяване, фрагментиране или други форми на загуба на местообитания, нарастване на населението, ръст на доходите и урбанизация. Наред с тези процеси, се очаква климатичните промени да окажат значително влияние върху екосистемите и тяхната способност да предоставят полезните си услуги (Seppälä et al. 2009).
Климатичните промени, породени от увеличаването в глобален мащаб на температурите, провокират провеждането на разширени проучвания и изготвянето на модели за очакваните промени на климата в бъдеще. Целта е да бъдат предприети навременни мерки за смекчаване на последиците и адаптиране към новите екологични условия (Raev 2015). Това се отнася и до горските екосистеми, които са и ще бъдат силно засегнати. Според повечето модели, климатичните промени ще предизвикат засушавания и ще засегнат разпространението на различните типове гори и дървесните видове във всички биоми, като заедно с това видовият състав в тези местообитания ще се промени значително. За нашата страна се приема, че ще бъдат засегнати най-вече планинските, равнинни и хълмисти райони (до 600 m надм. вис.) (Raev 2015).
Според най-песимистичния модел, засушаванията в страната биха предизвикали остепняване на значителни части от Дунавската равнина, Горнотракийската низина и Черноморското крайбрежие в следващите 60 години и заменянето на горските местообитания в тези райони с тревни съобщества и храстова растителност (Markoff et al. 2020).
Изразеният отговор към променящите се екологични условия прави съобществата на горски птици подходящи за изучаване на процесите, породени от антропогенното влияние и климатичните промени.
България е страна със сравнително висок процент на горски площи (37%) и по-голям дял на широколистни насаждения (68%). Дъбовите култури са естествената растистелност в низинно-равнинния пояс до 600 m надм. вис. В далечното минало обаче дъбовите насаждения са изгубили голяма част от естествения си ареал (Попов и кол. 2010).
Такъв пример са териториите около Пловдив и Пазарджик, част от Горнотракийската низина, и днес заети почти изцяло от обработваеми земи (География на България, 2006). Този район се характеризира с висока концентрация на населението и гъсто разположени селища, съответно с висока степен на развитие на инфрастуктурата, и е добър пример за район със силно антропогенно влияние. До днес в Тракийската низина са запазени само разпокъсани части от тези гори – единствените останали елементи на естествена растителност в силно интензифицираната в земеделско отношение Горнотракийска низина.
Сн. 1. Зелен кълвач (Picus viridis) – характерен за Тракийската низина вид, и застрашен основно от загубата на крайречни и равнинни гори.
Тези запазени горски фрагменти се явяват последните острови на биологично разнообразие и са едни от най-малко проучваните местообитания у нас.
Сн. 2. Гората край село Виница – едно последните запазени крайречни горски местообитания.
През годините тези горски фрагменти са претърпели значителни промени, свързани най-вече със залесяване и създаване на мозаечни горски местообитания с различен размер. Така формирани отделните фрагменти имат големи различия в условията на средата за биоразнообразието, включително горските видове птици (Basile et al. 2021). Всяка промяна в структурата на орнитофауната е породена от промени във факторите на средата, а тези промени и техният ефект могат да се изследват именно чрез проучване на птици. За да установим значението на равнинните гори от Горнотракийската низина за биоразнообразието, през последните 3 години проведохме проучвания на орнитофауната в 15 фрагмента от Западната Тракийска низина. Получените данни ще ни послужат за изясняване на връзката между характеристиките на горите и горските видове птици, както и какво е влиянието на сукцесионните процеси, породени от антропогенните дейности и промените в климата.
Сн. 3. Мониторинг в млада дъбова гора до с. Нови извор – един от проучваните горски фрагменти.
В горските местообитания и тяхната периферия установихме 90 вида птици. Една част от тях са редки за нашата фауна – напр. полубеловрата мухоловка (Ficedula semitorquata) и белочела сврачка (Lanius nubicus). Това са видове, които имат специфични изисквания към средата и се срещат в местообитания с определени характеристики. По-голямата част от установените видове спадат към така наречените широкоразпространени горски видове – чинка (Fringilla coelebs), червеногръдка (Erithacus rubecula), гургулица (Streptopelia turtur)и др.
Изследваните фрагменти предоставят подходящи места за гнездене и за други редки и консервационно значими видове като малък креслив орел (Aquila pomarina), голям (Accipiter gentilis) и малък ястреб (Accipiter nisus), както и видове от разред Совоподобни (Strigiformes).
Сн. 4. Обикновен мишелов (Buteo buteo), установен като гнездящ в силно фрагментирана част от гора, в района на сечище.
Според сходни проучвания през последните години, климатичните промени и антропогенното влияние, водят до промени и в структурата на орнитофауната:
- популациите на някои обикновени видове птици се увеличават за сметка на тези със специфични изисквания, чиито популации намаляват. Това показва, че видовете, които имат специфични изисквания към условията на средата не успяват да се адаптират към новите промени;
- повишаването на температурата в дадено местообитание, може да доведе до изчезване на видове, чиито южни граници на ареала ще се преместят на север, но могат и да се заселят по-северни видове. По този начин видовото разнообразие може да се редуцира, да остане стабилно или дори да се увеличи, в зависимост от сборния ефект от изчезнали и колонизирали видове на местно ниво;
- малките по площ горски фрагменти приютяват по-бедно видово разнообразие, което е съставено от няколко доминиращи, широкоразпространени и по-адаптивни видове. От друга страна, големите по площ фрагменти имат по-богато видово разнообразие, включващо и видове с по-специфични изисквания към средата.
Сн. 5. Черночелата сврачка (Lanius minor) не е типичен горски представител – среща се в местообитания с ивици дървета и храсти в земеделски райони, каквито фрагментират горите от Тракийската низина.
Предварителните данни от настоящето проучване показват зависимост между видовото разнообразие и големината на фрагмента, като по-малките по площ такива имат и по-малко видово разнообразие в сравнение с по-големите по площ фрагменти.
Последващи анализи ще дадат по-голяма яснота за състоянието на орнитофауната във фрагментираните горски местообитания от Западната Тракийска низина. На база на тези резултати ще имаме една добра основа за предприемане на мерки за тяхното опазване.
Необходимостта от подобни проучвания е все по-голяма днес, когато опасността от загуба на тези местообитания и тяхното голямо значение за фауната от Централния Южен регион на България е реална. Въпреки това, правилното управление с подходящи практики на стопанисване, съобразени с бързо променящите се екологични условия, биха опазили тези последни острови на биоразнообразие в най-обширната наша низина – Тракия.
Използвана литература:
География на България (Колектив). 2006. ФорКом. стр. 760.
Попов, Г., Борисов, М., Георгиева, Д. 2010. Възможности за компенсиране отражението на негативните климатични промени върху дървесната растителност. Управление и Устойчиво Развитие. 1 (25).
Basile M., Storch, I.,Mikusinski, G. 2021. Abundance, species richness and diversity of forest bird assemblages – The relative importance of habitat structures and landscape context. Ecological Indicators 133.
Giraudo, A., Matteucci, S. 2008. Comparing bird assemblages in large and small fragments of the Atlantic Forest hotspots. Biodiversity and Conservation. 17:1251–1265.
Markoff, I., Popov, G., Dodev, Y., Georgieva, M. 2020. Climate Change and its Impact on the Oak Coppices in Central Northern Bulgaria. Forest Science, No 2.
Raev, I. 2015. Assessment of Drought Related Climate Change Impacts on Forests in Bulgaria. Silva Balcanica. 16 (1).
Seppala, R., Buck, A., Katila, P. (eds.). 2009. Adaptation of Forests and People to Climate Change. A Global Assessment Report. IUFRO World Series Volume 22. Helsinki. 224 p.