Водните кончета са едни от най-едрите насекоми. Те са изключително разнообразна група, включваща около 6000 вида (Corbet & Brooks, 2008). Техният начин на живот е свързан с различни сладководни водоеми и много видове са със специфични предпочитания към обитаваните местообитания, което е повлияло на тяхната биология. Поради тази причина водните кончета са изключително добри индикатори за определяне на екологичното състояние на водоемите по редица важни показатели и на влиянието на климатичните промени върху влажните зони. В България водните кончета наброяват 71 вида (Gainzarain, 2017), но не се изключва намирането и на други видове поради промените в климата през последните години.
Един от най-големите проблеми на 21 век са аномалиите в климата. Те могат да доведат до сериозни промени в режима на влажните зони и до изменения в условията на средата. По този начин засягат всички организми в тези екосистеми, включително и водните кончета. Около градовете сериозен проблем може да се окаже и наличието на „топлинен островен ефект“. Топлинните острови се образуват, когато естественият ландшафт постепенно се замени с асфалт, бетон и чакъл, използвани за изграждане на пътища, сгради и други конструкции, които задържат топлина, и това води до повишаване на температурата в градовете с няколко градуса в сравнение с околностите им (Oke, 1982). Градският топлинен остров създава специфични условия в местообитанията, влияещи върху някои инвазивни насекоми (Buenrostro & Hufbauer, 2022). Така видове, които не са характерни за даден район, може да се окажат сериозен проблем поради по-високите температури, осигуряващи им благоприятна среда за развитие. Ефектът, който топлинният остров оказва на глобалната средна стойност, е 2,6°C през лятото и 1,4°C през зимата (Zhang et al., 2010) и това допринася за затоплянето на климата с около 30% (Zhao, 1991; Ren et al., 2008; Jones et al., 2008).
Водните кончета са видове от пряко икономическо значение (May, 2012), тъй като те имат важно значение в екосистемните услуги поради това, че се използват като хранителна база от други по-големи организми (Kalkman et al., 2008). Но една от най – значимите им роли е това, че служат като добри индикатори в речните екосистеми (Kalkman et al., 2008). Поради тази приина те са с висока важност за мониторинга и опазването на местообитанията във водните екосистеми (Malawani et al., 2014. Промените в климата се забелязват отчетливо и в гр. Пловдив, а река Марица е от изключителна важност за техните находища в района.
Целта на това изследване бе да се проучи влиянието на топлинния островен ефект върху видовия състав и разпространението на водните кончета (Insecta: Odonata) по р. Марица в района на гр. Пловдив. За изпълнение на тази цел изследвахме видовото разнообразие по река Марица в района на гр. Пловдив в периода месец май 2022 г. до месец август 2022 г. Направихме зоогеографски анализ на установените видове и анализирахме тяхното консервационно значение. Една от най-важните задачи беше да установим какво е влиянието на абиотичните фактори (температура на вода, въздух и почва, рH на водата и разтворен кислород във водата) върху популациите на водните кончета в района. За тази цел разделихме района на 3 подрайона (Фиг. 1) спрямо близоста с градската част на град Пловдив.
Фиг. 1. Карта на изследвания район с граници на подрайоните.
Изследвахме възрастн и ларвни форми на водните кончета по предварително избрани маршрути и точки по реката. Данните за ларвите събрахме чрез подводни живоловни капани (Фиг. 2.), които залагахме ежемесечно и проверявахме на всеки 24 часа.
Фиг. 2. Капани за събиране на материали от ларви.
Данните от анализирането на абиотичните фактори в изследваните зони показват, че от rural към urban зоната се наблюдава повишаване на температурата на въздуха, водата и почвата. Това доказва наличие на топлинен островен ефект в изследвания район (фиг. 3.).
Фиг. 3. Средни стойности на абиотичните фактори, измерени в изследвания район по р. Марица в гр. Пловдив за 2022г..
За изследвания район установихме общо 25 вида водни кончета, от които 2 са нови за района: Calopteryx virgo (Linnaeus, 1758) и Orthetrum cancellatum (Linnaeus, 1758). C. virgo е реофилен вид и обитава по-често по-горните течения на реките при надморска височина над 400м. O. cancellatum е лимнофилен, но се среща по водоемите в цялата страна. Най-многоброен е Calopteryx splendens, от който са установени както единични екземпляри, така също и групи от по над 20 индивида. (Фиг.4. ). Това показва, че растителните съобщества в местообитанието е важен фактор за популациите на водните кончета (Pereira et al. 2019).
Фиг.4. Снимка на струпване на Calopteryx splendens.
В ларвна форма (фиг. 5.) установихме 3 вида. Това са: Calopteryx splendens, Platycnemis pennipes, Libellula fulva и един екземпляр, определен до семейство (Libellulidae). Сред ларвите отново най–многоброен е видът Calopteryx splendens. Всички ларви са установени в suburban и rural зоните. Най-интересното е, че в urban зоната, която е непосредствено до градската част на град Пловдив, не са регистрирани ларви на водни кончета.
Фиг.5. Снимки на ларви (Calopteryx splendens в ляво и Libellulidae в дясно).
В консервационно отношение от водните кончетa най-значими са Ophiogomphus cecilia (Geoffroy in Fourcroy, 1785) и Stylurus flavipes (Charpentier, 1825). S. flavipes е включен в приложение IV на Директивата за местообитанията от мрежата NATURA 2000 и в Бернската конвенция, а в страната е с ранг “почти застрашен” (NT). O. cecilia е включен в приложение II и IV на Директивата за местообитанията от мрежата NATURA 2000 и в Бернската конвенция и е с ранг „Уязвим“ (VU).
Видовете от проучваната територия попадат в 5 групи от евро–сибирски тип (15 вида) и 4 групи от медитерански тип (10 вида) към Бореалния комплекс (фиг. 6.).
Фиг.6. Разпределение на водните кончета по зоогеографски групи.
В резултат от свършената работа по това проучване съставихме видов списък в изследвания участък на река Марица, който включва 25 вида водни кончета, както и 2 нови вида за района. Един от най-важните изводи е, че районът представлява местообитание за видове от природозащитно значение. Доказахме наличието на топлинен островен ефект по р. Марица в гр. Пловдив. В градската част на района, където температурата е най-висока в сравнение с другите два подрайона, не установихме ларвни форми. Спокойно можем да кажем, че климатичните промени влияят пряко на водните кончета и топлинният остров е един от ефектите, които оказват въздействие върху техните популации. За да установим обаче в каква степен им влияе ефектът, са необходими по-задълбочени проучвания, което доказва и важността на проведеното от нас изследване.
Автор: Димитър Димитров, дипломант в магистърска програма „Екология и опазване на екосистемите“ към катедра „Екология и опазване на околната среда“ на БФ ПУ.