Познаваме ли живота на птиците по морския бряг? Как им влияят климатичните промени? Какви процеси наблюдаваме по българското черноморско крайбрежие и свързани ли са те с повишаването на температурата в световен мащаб? На тези и други въпроси ще се опитаме да си отговорим в следващите редове. Или пък, както става най-често със знанието, ще разширим кръга от въпроси в търсене на техните отговори. 

Затворете очи и си спомнете последната ви разходка по плажа! Вятърът разрошва косите ви, вълните близват глезените, пясъкът е мек и топъл, слънцето пари раменете ви.

А сега помислете: виждате ли някого другиго около себе си? Хора, животни, птици, растения...

Замисляли ли сте се откъде изникват тези птици? Дали винаги са били тук? Откъде ли идват и накъде отиват? Или и те като вас, са тук само за кратък отрязък от време, за да си почиват?

Ще се учудите ли, ако в действителност се окаже, че е точно така?

Голяма част от птиците, наблюдавани по българското черноморско крайбрежие са прелетни. Срещаме ги в периодите на миграция, напролет, когато се придвижват от зимовищата си в Африка или средиземноморието, на път към местата си на гнездене. Или обратното, излюпили вече своите малки, наесен, птиците се завръщат на юг, за да прекарат неблагоприятната зима на топло. Там, където хранителните ресурси изобилстват.

От друга страна, немалко видове птици са постоянни за нашата страна. Други, пък, само презимуват на нейната територия.

Надниквайки в тайните на техния живот, се опитваме да разберем, защо прелетните птици остават за известно време по нашето черноморско крайбрежие. Наблюдаваме ги и търсим връзка между тяхното пребиваване и местните условия на средата. Търсим логика в поведението им и механизмите, по които метеорологичните условия и климатичните промени им влияят. Интересуват ни връзките между различните участници и нива в хранителните вериги и взаимодествието им с факторите на околната среда.

За целта, в нашето изследване, провеждащо се в рамките на докторантура към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания БАН, чрез различни методи събираме информация за поведението на птиците и техния хранителен спектър. Заснемаме видео и фото материал. Събираме и обработваме проби от сухоземни и морски безгръбначни животни по пясъчния бряг.

Черно море е известно със силните си североизточни ветрове и с липсата на класически приливи и отливи. Нивото му се променя със средна денонощна амплитуда от около 10-12 см, която за обикновения наблюдател е пренебрежимо малка.

Не стои така въпросът, обаче, когато се занимаем с така наречените ветрови вълни и вълновите приливи и отливи. Под тяхно въздействие морето може да залее сушата до 50-100 и повече метра по-навътре от обичайното. Освен, че изхвърля голямо количество водорасли, мешести и други безгръбначни животни на брега, при голямо вълнение и бури морето покрива плажната ивица и прави недостъпна нейната повърхност чак до крайбрежните дюни. Така, от една страна, силните вълни подпомагат появата на биомаса на брега, а от друга, възпрепятстват достъпа на птиците до нея.

Работната ни площадка се намира в Поморийския залив – открито и доста ветровито място, което птиците избират за техен дом през пролетните и есенни месеци на годината. Пясъчната ивица, която изследваме, разделя солената лагуна на Поморийско езеро и прилежащите й солници от морската шир. Зоната е призната за важна от редица международни конвенции и споразумения, както и защитена по българското законодателство за защитените територии и за защита на биоразнообразието.

Видовете птици, във фокуса на нашия интерес, носят популярното име дъждосвирцови птици. Може би сте чували за трипръстия брегобегач или пък сребристата булка. Вероятно познавате стридояда или камъкообръщача. Забелязвали сте колко бързо може да тича пред вас морският дъждосвирец с малките си черни крачета, за да ви изпревари по нагорещения пясък, докато „открадва“ някое и друго насекомо от пясъка. 

Част от тези любопознателни птици се хранят по брега на морето по време на есенната и пролетната си миграция. Почиват си и се опитват да се предпазят от нападения на хищници.

Това, което знаем от изследвания в други райони, в това число и Арктика, е че повишаването на температурите в световен мащаб влияе върху живите организми. В частност за птиците, които разглеждаме тук, основният установен ефект е, че развитието на техните хранителни ресурси (ларви на насекоми, възрастни насекоми и др. безгръбначни животни) изпреварва появата на новоизлюпените малки. Учените смятат, че този ефект влияе върху оцеляването на малките и гнездовия успех на техните родители. Докато в умерените и южните ширини птичите семейства могат да имат по до 2-3 поколения на година, в Арктика, където гнездовия период е в рамките на само 1-2 месеца, разминаването между изобилето на храна (насекоми) и отглеждането на малките, може да има сериозен негативен ефект върху единственото поколение за годината на дъждосвирцовите птици там. Това разминаване между нуждите от храна на малките и пикът на развитие на насекомите като хранителна база, се нарича трофично разминаваме (trophic mismatch). Ето как повишаването на температурите с 2-3 градуса целзий през последните 100 години оказва животозастрашаващо влияние върху оцеляването на дъждосвирцовите птици в северните ширини, които не могат да се адаптират към хранителната база и новите климатични условия толкова бързо.

Що се отнася до ситуацията по българското черноморско крайбрежие и връзката, която се опитваме да установим е, от една страна, кой е най-масовият хранителен ресурс по пясъчните ивици, и дали е наличен, когато птиците имат най-много нужда от него по време на прелет. От литературните данни занем, че най-често установената им храна в подобни местообитания са различни видове безгръбначни животни: малки рачета, морски червеи, миди, ларви на несекоми, водорасли и др. И от друга, как климатичните промени въздействат на конкретни метеорологични фактори като морското вълнение, вълновите приливи и свързаните с температурата и ветровете явления, които биха се отразили на птиците и тяхната способност за хранене. Опитваме се да разберем дали животните успяват да си набавят достатъчно хранителни ресурси, за да „заредят“ за предстоящото си пътуване. Достъпна ли е тяхната храна или поради някакви причини остават изолирани от нея.

Занимава ни темата за това, че ако някое природно явление препятства птиците да се нахранят, те биха се оказали пред избора или да търсят друго място с достъпни хранителни ресурси, или да продължат с недостатъчно „гориво“ и да попаднат в риск за живота и здравето си.

Като резултат наблюдавахме, че птиците променят поведението си, както пряко от въздействие на фактори като вятър, вълнение, валежи и слънчево греене; така и косвено, като не успяват да достигнат до хранителните си ресурси при силно и продължително вълнение на морето, което залива брега. При други условия, след отдръпването на морето, те се радват на многобройни, изхвърлени на пясъка, разнообразни хранителни „продукти“.

С това изследване само загатваме всеобхватното значение на връзките между живата и нежива природа на тази територия. За да дадем отговор на поставените по-горе въпроси, обаче, са необходими години редовни наблюдения и непрекъснат мониторинг, както на факторите на неживата среда, така и на присъствието и поведението на животните, които живеят в нейните условия. Влиянието на климатичните промени се регистрира трудно и остава дискретно и почти незабележимо. Но в изследвания, продължили няколко десетки години, то става много ясно, видимо и разпознаваемо. 

Предизвикателството пред нас е, дали можем да си позволим лукса да изчакаме разултатите от години изследвания напред, или се налага да направим заключения още сега и да действаме, докато птиците и всички останали организми в живата мрежа на Земята са все още тук в достатъчно разнообразие и количества, за да се адаптират и оцелеят за бъдните дни.

Благодарности:

Благодаря на Института по биоразнообразие и екоситемни изледвания БАН, за предоставената изключителна възможност да участвам в подобно пионерно за нашата страна изследване.

Благодаря и на Българска фондация Биоразнообразие за предоставената финасова помощ и насърчението в рамките на конкурса за подкрепа на дипломни работи по проект „Game Over? Do not let the climate change end the game“.

Автор: Лиляна Василева, редовен докторант, ИБЕИ – БАН