• communication@climategame.eu
БългарияБългария  
  • България
  • Чехия
  • Английски
  • Немски
  • Унгарски
  • Латвийски
  • Литовски
  • Румънски
  • Словашки
Game On Project
  • Начало
  • За нас
    • За проекта
  • Новини
    • Новини
    • Събития
    • Блог
  • Продукти
    • Електронна образователна платформа
    • Зелени лагери
    • Импротеатър
    • Международната игра GeoQuest
    • Мобилно приложение
    • Музейни изложби
    • Настолна игра
    • Образователни материали
    • Ръководство за „зелени“ фестивали
    • Югът говори
  • Партньори
    • BROZ
    • Bulgarian Biodiversity foundation
    • CEEweb for Biodiversity
    • Christliche Initiative Romero
    • Latvijas Dabas fonds
    • Lithuanian Fund for Nature
    • Milvus Group
    • NA MYSLI
    • National Society of Conservationists
    • PersonaR
  • Контакт
  • Начало
  • Новини
  • Дъждосвирцови птици по морския бряг

Дъждосвирцови птици по морския бряг

Дъждосвирцови птици по морския бряг
  • декември 14, 2021
  • От: Лиляна Василева

Познаваме ли живота на птиците по морския бряг? Как им влияят климатичните промени? Какви процеси наблюдаваме по българското черноморско крайбрежие и свързани ли са те с повишаването на температурата в световен мащаб? На тези и други въпроси ще се опитаме да си отговорим в следващите редове. Или пък, както става най-често със знанието, ще разширим кръга от въпроси в търсене на техните отговори. 

Затворете очи и си спомнете последната ви разходка по плажа! Вятърът разрошва косите ви, вълните близват глезените, пясъкът е мек и топъл, слънцето пари раменете ви.

А сега помислете: виждате ли някого другиго около себе си? Хора, животни, птици, растения...

Замисляли ли сте се откъде изникват тези птици? Дали винаги са били тук? Откъде ли идват и накъде отиват? Или и те като вас, са тук само за кратък отрязък от време, за да си почиват?

Ще се учудите ли, ако в действителност се окаже, че е точно така?

Голяма част от птиците, наблюдавани по българското черноморско крайбрежие са прелетни. Срещаме ги в периодите на миграция, напролет, когато се придвижват от зимовищата си в Африка или средиземноморието, на път към местата си на гнездене. Или обратното, излюпили вече своите малки, наесен, птиците се завръщат на юг, за да прекарат неблагоприятната зима на топло. Там, където хранителните ресурси изобилстват.

От друга страна, немалко видове птици са постоянни за нашата страна. Други, пък, само презимуват на нейната територия.

Надниквайки в тайните на техния живот, се опитваме да разберем, защо прелетните птици остават за известно време по нашето черноморско крайбрежие. Наблюдаваме ги и търсим връзка между тяхното пребиваване и местните условия на средата. Търсим логика в поведението им и механизмите, по които метеорологичните условия и климатичните промени им влияят. Интересуват ни връзките между различните участници и нива в хранителните вериги и взаимодествието им с факторите на околната среда.

За целта, в нашето изследване, провеждащо се в рамките на докторантура към Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания БАН, чрез различни методи събираме информация за поведението на птиците и техния хранителен спектър. Заснемаме видео и фото материал. Събираме и обработваме проби от сухоземни и морски безгръбначни животни по пясъчния бряг.

Черно море е известно със силните си североизточни ветрове и с липсата на класически приливи и отливи. Нивото му се променя със средна денонощна амплитуда от около 10-12 см, която за обикновения наблюдател е пренебрежимо малка.

Не стои така въпросът, обаче, когато се занимаем с така наречените ветрови вълни и вълновите приливи и отливи. Под тяхно въздействие морето може да залее сушата до 50-100 и повече метра по-навътре от обичайното. Освен, че изхвърля голямо количество водорасли, мешести и други безгръбначни животни на брега, при голямо вълнение и бури морето покрива плажната ивица и прави недостъпна нейната повърхност чак до крайбрежните дюни. Така, от една страна, силните вълни подпомагат появата на биомаса на брега, а от друга, възпрепятстват достъпа на птиците до нея.

Работната ни площадка се намира в Поморийския залив – открито и доста ветровито място, което птиците избират за техен дом през пролетните и есенни месеци на годината. Пясъчната ивица, която изследваме, разделя солената лагуна на Поморийско езеро и прилежащите й солници от морската шир. Зоната е призната за важна от редица международни конвенции и споразумения, както и защитена по българското законодателство за защитените територии и за защита на биоразнообразието.

Видовете птици, във фокуса на нашия интерес, носят популярното име дъждосвирцови птици. Може би сте чували за трипръстия брегобегач или пък сребристата булка. Вероятно познавате стридояда или камъкообръщача. Забелязвали сте колко бързо може да тича пред вас морският дъждосвирец с малките си черни крачета, за да ви изпревари по нагорещения пясък, докато „открадва“ някое и друго насекомо от пясъка. 

Част от тези любопознателни птици се хранят по брега на морето по време на есенната и пролетната си миграция. Почиват си и се опитват да се предпазят от нападения на хищници.

Това, което знаем от изследвания в други райони, в това число и Арктика, е че повишаването на температурите в световен мащаб влияе върху живите организми. В частност за птиците, които разглеждаме тук, основният установен ефект е, че развитието на техните хранителни ресурси (ларви на насекоми, възрастни насекоми и др. безгръбначни животни) изпреварва появата на новоизлюпените малки. Учените смятат, че този ефект влияе върху оцеляването на малките и гнездовия успех на техните родители. Докато в умерените и южните ширини птичите семейства могат да имат по до 2-3 поколения на година, в Арктика, където гнездовия период е в рамките на само 1-2 месеца, разминаването между изобилето на храна (насекоми) и отглеждането на малките, може да има сериозен негативен ефект върху единственото поколение за годината на дъждосвирцовите птици там. Това разминаване между нуждите от храна на малките и пикът на развитие на насекомите като хранителна база, се нарича трофично разминаваме (trophic mismatch). Ето как повишаването на температурите с 2-3 градуса целзий през последните 100 години оказва животозастрашаващо влияние върху оцеляването на дъждосвирцовите птици в северните ширини, които не могат да се адаптират към хранителната база и новите климатични условия толкова бързо.

Що се отнася до ситуацията по българското черноморско крайбрежие и връзката, която се опитваме да установим е, от една страна, кой е най-масовият хранителен ресурс по пясъчните ивици, и дали е наличен, когато птиците имат най-много нужда от него по време на прелет. От литературните данни занем, че най-често установената им храна в подобни местообитания са различни видове безгръбначни животни: малки рачета, морски червеи, миди, ларви на несекоми, водорасли и др. И от друга, как климатичните промени въздействат на конкретни метеорологични фактори като морското вълнение, вълновите приливи и свързаните с температурата и ветровете явления, които биха се отразили на птиците и тяхната способност за хранене. Опитваме се да разберем дали животните успяват да си набавят достатъчно хранителни ресурси, за да „заредят“ за предстоящото си пътуване. Достъпна ли е тяхната храна или поради някакви причини остават изолирани от нея.

Занимава ни темата за това, че ако някое природно явление препятства птиците да се нахранят, те биха се оказали пред избора или да търсят друго място с достъпни хранителни ресурси, или да продължат с недостатъчно „гориво“ и да попаднат в риск за живота и здравето си.

Като резултат наблюдавахме, че птиците променят поведението си, както пряко от въздействие на фактори като вятър, вълнение, валежи и слънчево греене; така и косвено, като не успяват да достигнат до хранителните си ресурси при силно и продължително вълнение на морето, което залива брега. При други условия, след отдръпването на морето, те се радват на многобройни, изхвърлени на пясъка, разнообразни хранителни „продукти“.

С това изследване само загатваме всеобхватното значение на връзките между живата и нежива природа на тази територия. За да дадем отговор на поставените по-горе въпроси, обаче, са необходими години редовни наблюдения и непрекъснат мониторинг, както на факторите на неживата среда, така и на присъствието и поведението на животните, които живеят в нейните условия. Влиянието на климатичните промени се регистрира трудно и остава дискретно и почти незабележимо. Но в изследвания, продължили няколко десетки години, то става много ясно, видимо и разпознаваемо. 

Предизвикателството пред нас е, дали можем да си позволим лукса да изчакаме разултатите от години изследвания напред, или се налага да направим заключения още сега и да действаме, докато птиците и всички останали организми в живата мрежа на Земята са все още тук в достатъчно разнообразие и количества, за да се адаптират и оцелеят за бъдните дни.

Благодарности:

Благодаря на Института по биоразнообразие и екоситемни изледвания БАН, за предоставената изключителна възможност да участвам в подобно пионерно за нашата страна изследване.

Благодаря и на Българска фондация Биоразнообразие за предоставената финасова помощ и насърчението в рамките на конкурса за подкрепа на дипломни работи по проект „Game Over? Do not let the climate change end the game“.

Автор: Лиляна Василева, редовен докторант, ИБЕИ – БАН 

Други статии

Влияние на топлинния островен ефект върху водните кончета (Insecta: Odonata) по р. Марица в гр. Пловдив
Влияние на топлинния островен ефект върху водните кончета (Insecta: Odonata) по р. Марица в гр. Пловдив
януари 16, 2023
Равнинните гори в Горнотракийската низина и тяхното значение за биоразнообразието
Равнинните гори в Горнотракийската низина и тяхното значение за биоразнообразието
януари 13, 2023
Аквапоника в България - А, Б-то на иновациите в агропроизводството
Аквапоника в България - А, Б-то на иновациите в агропроизводството
януари 13, 2023
Водата - извор на живот и липсващ ресурс във високопланинските общности в Гватемала
Водата - извор на живот и липсващ ресурс във високопланинските общности в Гватемала
ноември 4, 2022
Гватемала: Мечтата на един фермер за храна и климатичните промени, които я застрашават
Гватемала: Мечтата на един фермер за храна и климатичните промени, които я застрашават
ноември 3, 2022
Конкурс за финансиране на дипломни работи
Конкурс за финансиране на дипломни работи
октомври 31, 2022
Позиция за развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и опазването на биоразнообразието в България
Позиция за развитието на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и опазването на биоразнообразието в България
октомври 31, 2022
Удивителни факти и цифри от проекта „Game On“
Удивителни факти и цифри от проекта „Game On“
септември 5, 2022
Младежи от 8 държави възстановяват торфища в чешкия НП “Шумава”
Младежи от 8 държави възстановяват торфища в чешкия НП “Шумава”
август 28, 2022
Вдъхновяваща церемония на брега на Атанасовско езеро отличи най-заслужилите за опазване на биоразнообразието и климата
Вдъхновяваща церемония на брега на Атанасовско езеро отличи най-заслужилите за опазване на биоразнообразието и климата
август 15, 2022
Климатът и възможните решения от природата
Климатът и възможните решения от природата
юли 8, 2022
Доброволческа акция и лекции за биоразнообразието на ЗЗ „Долни Богров - Казичене“
Доброволческа акция и лекции за биоразнообразието на ЗЗ „Долни Богров - Казичене“
юни 30, 2022
БФБ търси журналисти с интерес по темите за климата
БФБ търси журналисти с интерес по темите за климата
юни 22, 2022
Намираме се в 3 планетарни кризи: климатичните промени, загубата на биологично разнообразие и замърсяването с пластмаса
Намираме се в 3 планетарни кризи: климатичните промени, загубата на биологично разнообразие и замърсяването с пластмаса
юни 20, 2022
„Пишем за климат“ – еднодневна академия и стипендия за журналисти
„Пишем за климат“ – еднодневна академия и стипендия за журналисти
юни 8, 2022
Ученици от 10 града ще организират еко инициативи след обучение по въпросите за околната среда и климата във Велико Търново
Ученици от 10 града ще организират еко инициативи след обучение по въпросите за околната среда и климата във Велико Търново
май 16, 2022
БФБ ще разисква темите за климата и биоразнообразието на младежки образователен лагер в Сакар
БФБ ще разисква темите за климата и биоразнообразието на младежки образователен лагер в Сакар
май 2, 2022
С Terra Futura всеки изгражда своята Земя на бъдещето
С Terra Futura всеки изгражда своята Земя на бъдещето
април 21, 2022
Опознай природата и биоразнообразието на Сакар
Опознай природата и биоразнообразието на Сакар
април 18, 2022
Четири са новите дипломни проекти, които БФБ подкрепя финансово
Четири са новите дипломни проекти, които БФБ подкрепя финансово
април 15, 2022
Политици, експерти, граждани и НПО показаха воля за справяне с предизвикателствата пред Седемте рилски езера
Политици, експерти, граждани и НПО показаха воля за справяне с предизвикателствата пред Седемте рилски езера
март 30, 2022
БФБ се включва в дискусия за опазването на Рилските езера
БФБ се включва в дискусия за опазването на Рилските езера
март 23, 2022
Шест младежки проекта получиха финансова подкрепа в конкурс Youth on the Move
Шест младежки проекта получиха финансова подкрепа в конкурс Youth on the Move
януари 17, 2022
Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще
Прилепите и климатичните промени – опазване на застрашени видове в едно различно бъдеще
декември 15, 2021
Зелен код и биоразнообразие в общините – стъпка към по-добър живот в условия на климатични промени
Зелен код и биоразнообразие в общините – стъпка към по-добър живот в условия на климатични промени
декември 15, 2021
Природни и антропогенни местообитания в защитена зона „Долни Богров-Казичене“
Природни и антропогенни местообитания в защитена зона „Долни Богров-Казичене“
декември 13, 2021
Влажните зони и инвазивните видове костенурки
Влажните зони и инвазивните видове костенурки
декември 10, 2021
Сярата в природата-приятел, враг, неизбежност или... необходимост
Сярата в природата-приятел, враг, неизбежност или... необходимост
декември 10, 2021
Конкурс за финансиране на студентски дипломни работи 2021-2022
Конкурс за финансиране на студентски дипломни работи 2021-2022
ноември 26, 2021
COP26: Големи обещания, ниски амбиции
COP26: Големи обещания, ниски амбиции
ноември 23, 2021
Бяха раздадени 10-тите Годишни награди за биоразнообразие и климат
Бяха раздадени 10-тите Годишни награди за биоразнообразие и климат
ноември 1, 2021
Конкурс за малки проекти на максимална стойност до 6000 лв.
Конкурс за малки проекти на максимална стойност до 6000 лв.
септември 29, 2021
Образователен лагер в Рила показа, че климатичните промени в планините са вече факт
Образователен лагер в Рила показа, че климатичните промени в планините са вече факт
септември 1, 2021
До всички търсачи на съкровища в Атанасовско езеро
До всички търсачи на съкровища в Атанасовско езеро
август 8, 2021
Търсим млади посланици за климатична мисия в Никарагуа
Търсим млади посланици за климатична мисия в Никарагуа
юли 4, 2021
Наближава крайният срок на конкурса за финансиране на студентски дипломни работи 2020-2021
Наближава крайният срок на конкурса за финансиране на студентски дипломни работи 2020-2021
януари 10, 2021
Конкурс за финансиране на студентски дипломни работи 2020-2021
Конкурс за финансиране на студентски дипломни работи 2020-2021
януари 1, 1970

Тагове

Дипломни работи НАТУРА2000 Посланици за климата биоразнообразие влажни зони дъждосвирци климатични промени
Game On
Този уебсайт е създаден и се поддържа със финансовата подкрепа на Европейски Съюз. Съдържанието му е лична отговорност на CEEweb за BBF и отговаря задължително на вижданията на Европейски Съюз.

Информация

  • Общи условия
  • Бисквитки
  • Политика за сигурност

Продукти

  • Електронна образователна платформа
  • Зелени лагери
  • Импротеатър
  • Международната игра GeoQuest
  • Мобилно приложение
  • Музейни изложби
  • Настолна игра
  • Образователни материали
  • Ръководство за „зелени“ фестивали
  • Югът говори

Абонирай се за нашите новини

Copyright © 2020 CEEweb for Biodiversity.
Webmaster